Вълнувам се да ви представя едно от нашите любими PCo момичета – безупречно стилната и безкрайно вдъхновяваща Илияна Дадарова (@happytwentysomething).
1. Ако си представиш, че срещаш приятен човек, който не те познава и името ти не му говори нищо, как ще му се представиш с едно изречение. Коя си ти?
Жена, която обича разлиства модни списания, докато пие капучино, но и понякога ѝ се случва да говори по разни важни теми – като живота с disability например.
2. А ако този човек е дете. Различно ли ще бъде изречението?
Разбира се, за децата съм просто Илияна, която има две много смешни котки.
3. Коя си ти и накъде вървиш? Какво искаш да е синоним на името ти след 30 години?
Макар че не съм човек, който умее да планира дългосрочно, ако искам нещо от бъдещето си, то е името ми да се свързва с думите „смелост“, „автентичност“ и „вдъхновение“.
4. Всяка жена има по няколко образа, в които се въплъщава в ежедневието си – опиши ни любимите си твои образи?
В работен план – дигитален копирайтър в рекламна агенция, който всеки ден се опитва да стигне навреме в офиса – и почти никога не успява. Харесвам професията си въпреки – или може би заради – изключителната ѝ динамика. Социалните медии са място, което обединява и кариерата ми, и хобито ми, и свободното ми време (последните две смятам, че са особено преплетени). Там образът ми е на жена, която изследва и разкрива себе си пред една малка, но доверена аудитория – обичам да създавам съдържание, но искам то да е естетично, истинско и по някакъв начин полезно. Отскоро се осмелявам да „слагам на масата“ и образа на жена, която се себеизразява през модата. И разбира се, не мога да пропусна – коткомайка на Майло и Кай, двама осиновени пакостници с афинитет към нелегалното возене под разни автомобили.
5. Разкажи ни нещо особено или странно за теб.
За първи път гледах Friends преди 5 години и оттогава се превърна в моето comfort шоу. Особеното е, че съм го превъртала повече пъти, отколкото мога да преброя – и вече буквално нямам нужда да гледам екрана, за да знам какво се случва на конкретната сцена. Но това не ми пречи да си го пускам отново и отново. Особено любима традиция ми е да гледам коледните епизоди покрай празниците.
Още един фън факт за мен – ако Кари Брадшоу е пристрастена към шопинга на обувки, то аз съм нейната real life версия с обсесия по чанти.
6. Как би описала стила си и как се е променил той във времето?
През последната година открих себе си в много смелите и ярки цветни комбинации. И розово, много розово. Далеч съм от елегантните земни визии – оценявам ги, обожавам ги даже, но не ги чувствам като свои. Бих го описала като Barbie-inspired, fashion-forward, но същевременно удобен.
7. Каква е личната ти мисия? Кое те води напред и подхранва мотивацията ти?
Да разчупя стереотипите около хората с увреждания, които върлуват из обществото. Тази тема ми е много важна, защото смятам, че темите, които се чувстват като табу, са именно темите, по които си струва да се говори. Искам да покажа, че нещата не са нито черни, нито бели – хората с disabilities не са вдъхновяващи еднорози, нито пък трябва да се съжаляват. Има и хубаво, има и лошо. А какво подхранва мотивацията ми – обратната връзка на хората.
8. Каква беше детската ти професионална мечта? Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Тук имам забавна история – преди известно време гостувах в едно телевизионно предаване, където ми зададоха именно този въпрос. В притеснението си изтърсих „полицай“, а в момента, в който думите излязоха от устата ми, една част от мен сякаш се отдели и ме погледна с най-явния си WTF и недоумяващ поглед, понеже съм искала да бъда и певица, и ветеринар, и модел, и актриса, и археолог, но точно пък полицай – никога. Не знам откъде се появи това признание.
9. „Носиш“ ли си работа у дома? Как се справяш с баланса между работата и личния живот?
Понякога се шегувам, че имам две работи – през деня съм рекламист, пред останалото време – контент криейтър. Не знам доколко е шега. По-рядко „нося“ работа от офиса вкъщи, там съм си сложила много ясни граници, макар че когато проектът е вдъхновяващ, едно колелце в главата ти никога не спира да се върти. По-често обаче ми се случва да стоя до среднощ, за да пиша нюзлетър или да монтирам видео. Това обаче не го чувствам като работа, поне на този етап, а и винаги намирам време и за приятели, и за семейство, и за себе си.
10. Коя е най-вдъхновяващата част от работата ти? Защо?Да видиш идеите си, изведени в реалността. Защото е изключително вълнуващо нещо, зародило се в главата ти, да получи съвсем реален облик извън нея.
11. Кой е бил най-трудният ти момент в професионален план?
Токсичната работна среда е едно от най-лошите неща, които могат да се случат на човек в професионален план. Всичко друго – дори уволнение (представям си, не ми се е случвало засега, хаха) – мисля, че рано или късно се преживява. Да работиш с токсични хора обаче, може да ти създаде много сериозни травми, които да останат с теб дълго след това. Та, може би най-трудният момент в моя професионален живот бе именно това, да изляза от mindset-а, че „не ставам“ и да си кажа, че заслужавам позицията си и че мнението ми струва нещо.
12. Имаш ли неочаквани и изненадващи моменти в работата си? Разкажи ни за един такъв и за начина, по който ти се отрази той?
Тук ще се фокусирам повече върху „втората ми работа“ – там огромна изненада за мен са съобщенията, които от време на време получавам от хора, решили се да ми разкажат някоя своя релевантна история. Защото аз съм взела съвсем осъзнатото решение да се „разголвам“, образно казано, пред хората и да им споделям някакви тежки размишления, които по-скоро си ги пишеш в личния дневник, но никак не очаквам същото от тях. И това ме вдъхновява, защото ми показва, че думите ми реално докосват някого и този някой избира да ми се довери обратно.
13. Ако днес можеше да смениш професията си и да се потопиш в ново амплоа, къде бихме те видели?
На корицата на Vogue *манифестира към Вселената*.
14. Какво откри и какво загуби за себе си напоследък?
Открих, че аз съм главният си проблем. Което звучи драматично, но всъщност носи някаква утеха – много от границите, които виждам и чувствам, са си изцяло мои и си е в мой контрол да бъдат премахнати.
15. Къде в живота си учиш най-важните уроци, кои са твоите учители? Книги, университет, приятели, партньори, ментори, грешки, или може би нещо друго?
Моите „учители“ са хората и изживяванията, които имам през тези отношения.
16. Имаш 5 минути с 15-годишната си версия. Какво ще й кажеш?
Че всичко ще бъде по-хубаво тогава, когато започне да слага себе си на първо място и да не потиска страховете си с токсичен позитивизъм.
Също – обеците с бухали са no-no.
17. Повече мислиш, или повече действаш?
Повече мисля, даже прекалено много. Но в един момент ми омръзва да overthink-вам и просто действам, без да мисля.
18. Кое е изкуството, без което отказваш да съществуваш?
Музиката. Нито ден без музика.
19. Какво планираш да правиш днес, след това интервю?
Да си нарежа диня със сирене (знам, провокативно комбо) и да гледам финала на The Idol. Ако има нещо в този сериал, което ще остане с мен, то може би е Lily-Rose Depp като актриса и стилът на Joselyn като вдъхновение.
20. Ако трябваше да избереш да носиш едно единствено бижу, кое би било то?
Обеци – на 100%. Фен съм на по-масивните и забележими бижута с нестандартни форми и изработка. А ако може да са две различни обеци, които се match-ват – това е.